Изворно мека. По горски красива. Заслушана в тихи звезди. Аз срещнах отново една самодива, която познавах преди. Докосна ме извор. Целуна ме огън. Бърз вятър отвори врата. Крила пеперудени. Образ божествен и сянка на млада бреза. Вървиме и тук и сега е. А случката вече била. Случайности няма. Всемирът ме води и стъпка от пътя е тя.
за очарованието на противоречието и илюзиите на вътрешната полярност