Oгледалото на дните ми

Харесват ми цифрите на днешната дата. И днешния ден ми харесва. Нищо и никакъв вторник, а закръглен до зануляване от доволство и наситеност. Краят днес не е по-различен от началото, защото не всяко начало е трудно! Нулата и тя е цифра, кръгла при това. При нея няма край, няма и начало. Може да седи накрая, може и в началото. Когато е по средата ме навежда на мръсни мисли. Ако е горе и свети се чувствам добре, а ако е долу, мога да стъпвам по нея на воля! Днес нулите са четири. Едната свети ярка горе на синия фон. Върху втората тънцувах сутринта. Третата по средата е доволна, а четвъртата започва от начало, защото не всяко начало е трудно!

Леността си търси извинение: - „Поради днешното неразположение започвам в утрото на утре, ако и него не проспя. Днес обаче ще лежа!” Противоречива е играта на съзнанието и душата. Веднъж щом волята заспи, иди че я събуди! Уж иска да пече, а пуска щори...

Бижу. В прогизналия делник мистичност се забримчва по чорапите - тюркизени до непрозрачност. Вълни и пясък в пръстен на ръката ми. Морето дяволува до небе - контрастно контрастиращо със сивото, със сивото на немско небе. Срещуположно слънчев в автобуса, разтваря на бедрата си тефтер. Безсрамно ме разглежда и разлиства, след спирка-две ме е превзел. Брадата му тридневна надминава. Очите му - очи от тюркоаз. Устата му - устата проговаря, захласвам се неволно аз. Разказва ми легенди за кристалите - произходи, предания, съдби: - „Тюркоазът пази от Лукавия и мир в душата може да дари!“ Но вмъкна той и любовта - разбира се - не може митос без любов и ако тя е споделена - е тюркоазена любов. - „Защото костите на хора, познали истинската страст, превръщали се под земята във безценен тюркоаз!” Немеех. Той ми се усмихна. Навън отново заваля. Бижу. Окото му ми смигна - контрастно контрастиращо с дъжда...

Малкото ми коте има афинитет към мишките - към копютърните мишки и най-вече към кабелните им опашки. Опитвам се да работя на компютъра, но не се получава, защото Шаша не спира да гони курсора на мишката по монитора и да се разхожда по клавиатурата, наблюдавайки ме наперено. Когато я сваля на земята тя се сърди и се качва обратно на бюрото. По височината на скоците на тримесечната мека топка сиви косми и по продължителността на изправеното й, стабилно седене на задни лапи, смея да твърдя, че в предния си живот е била катерица! А изхождайки от силно изразените й любопитство и заинтересованост към лаптопа ми, си мисля, че в следващия си живот ще бъде хакер!

– Нощем тя спи на възглавницата ми. Отляво. Над главата ми. Избра си това място още първата нощ. Дойде сама, не съм я насилвала и вече трета седмица заспива все така, до мен, над мен, до главата ми. Позволява ми да я галя и мърка дълго. Държа я за лапичките. Не се дърпа. Спокойна е. Често ме близва по клепачите, сякаш ме приканва да затворя очи и остава втренчена в мен докато не го направя. После заспива и тя. Отляво. До мен. Над главата ми. – Е значи всичко е наред с главата ти! – констатира Павлина в телефонната слушалка – Котките си избират най-спокойното място за сън. – Или точно обратното! – побързах да отговоря аз – Може би ляга там, за да излекува главата ми от натрапчивите мисли. Нали казват, че котките лекуват душата и тялото! И струва ми се, наистина е така!

По стената тича лист. Вятър си играе като коте. Лятото измръзна в дъжд от кестени. * * * Гроздовете са пияни от амброзия, откакто се стъмнява изведнъж. Оплешивя и таз година календарът. * * * Тя пече жълта тиква във фурната. Той си идва в къщи с жълти хризантеми. В чашите им виното е младо.