Oгледалото на дните ми

Обичам новолунивето! Има нещо магично в явлението му, в названието му, в тъмнината му. Астролозите твърдят, че новата луна ни дава възможност да съблечем изтънелите от износване дрехи на наизустеното и да облечем собственото си желание за промяна. Новата луна е като Новата година - времето, когато всички решават да се променят, да се откажат от цял куп вредни навици или да завършат дълго отлагани неща. Новата година предполага промяна на едро. Новата луна е по-скромна в ентусиазма си, по-прецизна в амбициите си и по-конкретна в решенията си. Нея не ти се налага да я чакаш 12 месеца, за да се промениш. Тя "напуска" небето по веднъж всеки месец и прекрачиш ли себе си, луната изгрява на следната нощ, за да пълни сърпа си и ореола на воля ти със светлина, увереност и сбъднатост - ден след ден, нощ след нощ...

В пространството на тази авантюра индивидуалността започва със въпросите и с чукнатите в края чувства: - Като не искаш да дишаш за мене аз как да имам дъх да те обдишвам? И как да не меря с везните на егото, когато ми слагаш юзди на несбъднатост? Пробуждам се за надживяна лудост. От други цветове енергия пределът в мене построен е. Ще кажеш думи и ще ме погалиш, но оранжевото ще остане хладно и ще се стегне още жълтото в корема ми, че за зеленото стебло в сърцето ми не ще намеря кладенец в мечтите ти. През синьото прозрачно пред очите ми обръщам сетивата си навътре и както мене ти, те подминавам.

Косата ми е дълга, новолунно-черна, неприлична - неслушаща неискани съвети за холограмата на сетивата си. Накъдрена от двойствена Самсара припирам да нахлуя в себе си - подмамена от смисъла на Мокша. Разхождам се в градини от илюзии - омаяна от съзерцание, но още сляпа за съдбите наследени и за другите непроявени - сега и тук - възможни да ми се представят, тъждествени на другостта си когато спя или когато съзерцавам покълналите свои отражения.