Oгледалото на дните ми

Вятърът в клноните на бамбуковия храст отклонява периферното ми зрение от фокуса на зениците, четящи в книгата. Нещо трепва в мен – ангел преминава, мисля си – невидим като вятъра, безплътен и ефимерен. Вярата на сърцето ми докосва мисълта на ума ми като вятър бамбуков храст. Ангел премина, усмихвам се, ангел предрешен като вятър.

Егото мое говори за егото твое. Чувайки името свое то радва се, гордо е, важно е, общо е, още е вкопчено здраво във Аза. Его е нужна човешка зараза. Симтомите й опознати от ден на ден ни правят осъзнати.

Мокър сън Ароматно настръхнали страсти - голотелни от мене надничат. Уж съм гола, а те ме събличат. Аз заспивам, а те го привличат. Влажна нужда. В съня си отдадена. На възбудата пламнал е пламъкът и лицето му няма значение щом усещам туй бясно влечение на телата ни здрави и млади. Кой отказва тъй лесно наслади? И сънувам забързани тласъци. Морско гларусни волните крясъци. Мъжко ниско, сърдечно вибрато от крилете на орлово ято ме изпълва и дълго вибрира. Страст през кожата нежно прозира. Длани топли омекват допрели се. Устни плътни набъбват прелели се. Слято темпо изригва в телата и събужда ме тръпка позната - неизпитвана снощи наяве. При съседите кучето лае... Пак затварям очи да се върна! Моя мъж, в моя сън да прегърна! Но изгубих ключа - подсъзнание. Няма такт вече в мойто дихание. И остава единствено споменът - мокър сън и на страстите ромонът..

– Симпатия ли е това намигане или нещо влязло е в окото ти? Любов ли е това стремление или е само огън над бедрото ти? – В мен има огън..., но сърдечен..., а този над бедрата е последствие. Душата ми те люби, но ръцете ми на нея ще останат честни! – Не мисля, че разбирам правилата ти?! – Обичам те, прекрасна... платонично ! – Какво? Обичаш мене със душата си, а нея я обичаш и първично!? Ала не е ли изневярата в душата по страшна от физическа такава? – Навярно...Може би...Ти сигурно си права... – За мен е тъй..., но ще приема без-плът-ното лице на любовта ти, защото неконсумирана не значи , че е любов несподелена!