Oгледалото на дните ми

Егото мое говори за егото твое. Чувайки името свое то радва се, гордо е, важно е, общо е, още е вкопчено здраво във Аза. Его е нужна човешка зараза. Симтомите й опознати от ден на ден ни правят осъзнати.

Мокър сън Ароматно настръхнали страсти - голотелни от мене надничат. Уж съм гола, а те ме събличат. Аз заспивам, а те го привличат. Влажна нужда. В съня си отдадена. На възбудата пламнал е пламъкът и лицето му няма значение щом усещам туй бясно влечение на телата ни здрави и млади. Кой отказва тъй лесно наслади? И сънувам забързани тласъци. Морско гларусни волните крясъци. Мъжко ниско, сърдечно вибрато от крилете на орлово ято ме изпълва и дълго вибрира. Страст през кожата нежно прозира. Длани топли омекват допрели се. Устни плътни набъбват прелели се. Слято темпо изригва в телата и събужда ме тръпка позната - неизпитвана снощи наяве. При съседите кучето лае... Пак затварям очи да се върна! Моя мъж, в моя сън да прегърна! Но изгубих ключа - подсъзнание. Няма такт вече в мойто дихание. И остава единствено споменът - мокър сън и на страстите ромонът..

– Симпатия ли е това намигане или нещо влязло е в окото ти? Любов ли е това стремление или е само огън над бедрото ти? – В мен има огън..., но сърдечен..., а този над бедрата е последствие. Душата ми те люби, но ръцете ми на нея ще останат честни! – Не мисля, че разбирам правилата ти?! – Обичам те, прекрасна... платонично ! – Какво? Обичаш мене със душата си, а нея я обичаш и първично!? Ала не е ли изневярата в душата по страшна от физическа такава? – Навярно...Може би...Ти сигурно си права... – За мен е тъй..., но ще приема без-плът-ното лице на любовта ти, защото неконсумирана не значи , че е любов несподелена!

Правих секс като мъж – без чувства, без отдаденост, без преструвки. Само нагон, допир и обладаване. Обладах не тялото, а духа му. Подчиних го на желанието си. Възползвах се от слабостта му. Пих от енергията и егото му. Лежах с гръб към него, изцяло фокусирана и осъзната в полу-голото си тяло. Държах очите си затворени и наблюдавах в тъмнината пред тях енергията на страстта му. Направлявах и ръцете, и дишането му, пребивавайки в основата на гръбначния си стълб. Завихрях мисъл в дълбините си – огнена като лава, похотлива и развратна като самия момент и му я предавах, забавяйки дишането си, учестявайки неговото и изтръгвайки от гърдите му стенание. И второ, и трето, ритмичност. Възбудата му, пламнала като сухо дърво, стопляше кожата ми и го залъгваше. Заблуждаваше го сладострастието на мига и го караше да си мисли, че и аз като него пламтя, че и аз го желая така, както той желаеше мен, че съм готова да се отдам напълно, да се разтворя, да потека като чиста река – ромоляща и животворна, ...

Четем. И тримата четем. За всеки има текст. И Истина..

„Хем знаеш, че искаш да го напишеш, хем изобщо не знаеш какво е.” Ако има нещо свещено тук, то това е тишината, в която чувам себе си. Без думи колко ясно се говори!