Oгледалото на дните ми

Правих секс като мъж – без чувства, без отдаденост, без преструвки. Само нагон, допир и обладаване. Обладах не тялото, а духа му. Подчиних го на желанието си. Възползвах се от слабостта му. Пих от енергията и егото му. Лежах с гръб към него, изцяло фокусирана и осъзната в полу-голото си тяло. Държах очите си затворени и наблюдавах в тъмнината пред тях енергията на страстта му. Направлявах и ръцете, и дишането му, пребивавайки в основата на гръбначния си стълб. Завихрях мисъл в дълбините си – огнена като лава, похотлива и развратна като самия момент и му я предавах, забавяйки дишането си, учестявайки неговото и изтръгвайки от гърдите му стенание. И второ, и трето, ритмичност. Възбудата му, пламнала като сухо дърво, стопляше кожата ми и го залъгваше. Заблуждаваше го сладострастието на мига и го караше да си мисли, че и аз като него пламтя, че и аз го желая така, както той желаеше мен, че съм готова да се отдам напълно, да се разтворя, да потека като чиста река – ромоляща и животворна, ...

Четем. И тримата четем. За всеки има текст. И Истина..

„Хем знаеш, че искаш да го напишеш, хем изобщо не знаеш какво е.” Ако има нещо свещено тук, то това е тишината, в която чувам себе си. Без думи колко ясно се говори!

колелото на карма - издигане кокошката ястреб да стане върви първо Пътя с крака; дорде й политнат крилата воля кълве на зърна

Въздухът днес е толкова свеж, че ми се иска да го издишам целия. Небето е с цвят на малиново мляко. Плувам в омая му, дълбок и бездънен. За какво ми е дъно след като имам крила?! Небето дали е бездънно? И има ли дъно душата? Не е ли сърцето бездънният, вечен безкрай? Додето диша духът, дъно няма. А след дъха дъно има ли, след като там е сънят? Всяко дъното е химера, измислица на мозъка за граница в дуалната реалност на душата. Думите са граници. Имат душа, но дъно нямат, а и за какво им е? Въздухът днес е толкова свеж, че ми се иска да го издишам целия.