Oгледалото на дните ми

се чувствам прекрасно! Разкъса на дните прогнилата мантия. Телата им сиви със мляко изми и хиляди скрити небесни проклятия от тътнещи бури в лъчи прероди. До локвата мътна поникна кокиче. И облакът черен от срам просветля. Небето погледна с очи на момиче. Вълшебство се случи. Дойде пролетта.

вчера анимус днес съм анима апостериорно на килима случайността е обяснима

Едно единствено късче синьо небе сред тежките, купести облаци - като усмихнато лице сред тълпата забързани, замислени хора. Виждам го единствено аз и единствена аз му се радвам, а стаята е пълна, прозорецът голям. - Безплатна радост! Почерпете се, колеги! - Не предлагаш ли случайно нещо сладичко? - Разбира се! Предлагам Ви въздушни сладки! - Благодарим, но няма нужда! - Опитайте ги, няма да сгрешите! Аз често ям въздушни сладки и често извъртам очи, за да погледна небето. А после се радвам, че мога да му се зарадвам, защото в моменти като този, когато не мисля за нищо, а просто съзерцавам, се чувствам свободна, богата, доволна!

Корен от шесте вкуса плюс афродизиак е равно на джинджифил.

Благ смях с вкус на радост изпълни сърцевината на червената ябълка в гърдите ми. Едно невидимо същество с жизнерадостни очи се покатери по дървото на гръбнака ми, седна на върха на короната му и издиша в мислите ми непринуденото си, жарко въодушевление. Щракна с пъргавите си пръсти и решението се взе от самосебе си.