Вятърът
в клноните на бамбуковия храст отклонява
периферното ми зрение от фокуса на
зениците, четящи в книгата. Нещо трепва
в мен – ангел преминава, мисля си –
невидим като вятъра, безплътен и ефимерен.
Вярата на сърцето ми докосва мисълта
на ума ми като вятър бамбуков храст.
Ангел премина, усмихвам се, ангел
предрешен като вятър.
дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..
Kommentare