– Симпатия
ли е това намигане
или
нещо влязло е в окото ти?
Любов
ли е това стремление
или
е само огън над бедрото ти?
– В
мен има огън...,
но
сърдечен...,
а
този над бедрата е последствие.
Душата
ми те люби,
но
ръцете ми
на
нея
ще останат честни!
– Не
мисля, че разбирам правилата ти?!
– Обичам
те, прекрасна...платонично!
– Какво?
Обичаш
мене със душата си,
а
нея я обичаш и първично!?
Ала
не е ли
изневярата
в душата
по
страшна
от
физическа такава?
– Навярно...Може
би...Ти сигурно си права...
– За
мен е тъй...,
но
ще приема
без-плът-ното
лице на любовта ти,
защото
неконсумирана
не
значи,
че
е любов несподелена!
Kommentare