Oгледалото на дните ми

Четем. И тримата четем. За всеки има текст. И Истина..

„Хем знаеш, че искаш да го напишеш, хем изобщо не знаеш какво е.” Ако има нещо свещено тук, то това е тишината, в която чувам себе си. Без думи колко ясно се говори!

колелото на карма - издигане кокошката ястреб да стане върви първо Пътя с крака; дорде й политнат крилата воля кълве на зърна

Въздухът днес е толкова свеж, че ми се иска да го издишам целия. Небето е с цвят на малиново мляко. Плувам в омая му, дълбок и бездънен. За какво ми е дъно след като имам крила?! Небето дали е бездънно? И има ли дъно душата? Не е ли сърцето бездънният, вечен безкрай? Додето диша духът, дъно няма. А след дъха дъно има ли, след като там е сънят? Всяко дъното е химера, измислица на мозъка за граница в дуалната реалност на душата. Думите са граници. Имат душа, но дъно нямат, а и за какво им е? Въздухът днес е толкова свеж, че ми се иска да го издишам целия.