Правих секс като мъж – без чувства, без отдаденост, без преструвки. Само нагон, допир и обладаване. Обладах не тялото, а духа му. Подчиних го на желанието си. Възползвах се от слабостта му. Пих от енергията и егото му.
Лежах с гръб към него, изцяло фокусирана и осъзната в полу-голото си тяло. Държах очите си затворени и наблюдавах в тъмнината пред тях енергията на страстта му. Направлявах и ръцете, и дишането му, пребивавайки в основата на гръбначния си стълб. Завихрях мисъл в дълбините си – огнена като лава, похотлива и развратна като самия момент и му я предавах, забавяйки дишането си, учестявайки неговото и изтръгвайки от гърдите му стенание. И второ, и трето, ритмичност. Възбудата му, пламнала като сухо дърво, стопляше кожата ми и го залъгваше. Заблуждаваше го сладострастието на мига и го караше да си мисли, че и аз като него пламтя, че и аз го желая така, както той желаеше мен, че съм готова да се отдам напълно, да се разтворя, да потека като чиста река – ромоляща и животворна, но грешеше. Топлината беше единствено и само неговата и аз се греех на нея, в дяволските одежди на похотливостта си. Взимах. Изтеглях. Изсуквах енергията му – нахално, безскрупулно, осъзнато. Не използвах нито ръцете, нито устните си, нито очите си. Бях само дъх без стон, само гладка, гола кожа и нищо повече. Нищо повече от топло, живо тяло. Нищо повече от влажна вагина, стегната и готова да го изпие, така както земята изпива до капка дъжда; да го изцеди като лимон и да захвърли неозрялата му кората далече зад спомените за това, което е било – омекнала и ненужна вече без сока си.
Лежах с гръб към него, изцяло фокусирана и осъзната в полу-голото си тяло. Държах очите си затворени и възползвайки се, научавах за Смисъла.
Благодаря и моля те прости ми, защото си прощавам и аз, че взех без да дам, че се възползвах, за да разбера, че пренебрегнах, за да осъзная. Пътят към сърцето не минава през плътта...
Правих секс като мъж – без чувства, без отдаденост, без преструвки. Само нагон, допир и обладаване. Обладах не тялото, а духа му. Подчиних го на желанието си. Възползвах се от слабостта му. Пих от енергията и егото му.
Лежах с гръб към него, изцяло фокусирана и осъзната в полу-голото си тяло. Държах очите си затворени и наблюдавах в тъмнината пред тях енергията на страстта му. Направлявах и ръцете, и дишането му, пребивавайки в основата на гръбначния си стълб. Завихрях мисъл в дълбините си – огнена като лава, похотлива и развратна като самия момент и му я предавах, забавяйки дишането си, учестявайки неговото и изтръгвайки от гърдите му стенание. И второ, и трето, ритмичност. Възбудата му, пламнала като сухо дърво, стопляше кожата ми и го залъгваше. Заблуждаваше го сладострастието на мига и го караше да си мисли, че и аз като него пламтя, че и аз го желая така, както той желаеше мен, че съм готова да се отдам напълно, да се разтворя, да потека като чиста река – ромоляща и животворна, но грешеше. Топлината беше единствено и само неговата и аз се греех на нея, в дяволските одежди на похотливостта си. Взимах. Изтеглях. Изсуквах енергията му – нахално, безскрупулно, осъзнато. Не използвах нито ръцете, нито устните си, нито очите си. Бях само дъх без стон, само гладка, гола кожа и нищо повече. Нищо повече от топло, живо тяло. Нищо повече от влажна вагина, стегната и готова да го изпие, така както земята изпива до капка дъжда; да го изцеди като лимон и да захвърли неозрялата му кората далече зад спомените за това, което е било – омекнала и ненужна вече без сока си.
Лежах с гръб към него, изцяло фокусирана и осъзната в полу-голото си тяло. Държах очите си затворени и възползвайки се, научавах за Смисъла.
Благодаря и моля те прости ми, защото си прощавам и аз, че взех без да дам, че се възползвах, за да разбера, че пренебрегнах, за да осъзная. Пътят към сърцето не минава през плътта...
Kommentare