Oгледалото на дните ми

Наоколо ми все сърца - контур на облак, сянка на листо или пък камък с тази форма. И в изгрева дори тупти едно, което днес по морски ме прегърна.

ненужни като прах по пода складирам в пазвата си истини спестени някому умишлено понякога избива влага след мълчаливата ревизия на склада който все побира още складирам там и чувства за поезия нахлувам с взлом ограбвам себе пазачът Аз не бди на поста си разсеян е от толерантност и от наивност и от зодия онуй което съумявам сама от мен си да опазя под прах от време отлежава като червено вино помъдрява и търпеливо чака познавач