Oгледалото на дните ми

Така да мислиш, сякаш всяка твоя мисъл ще бъде гравирана с огън на небето, та всички да могат да я четат. А то е и наистина така. Така да говориш, сякаш целия свят е едно голямо ухо, което иска да те чуе. А то е и наистина така. Така да вършиш делата си, сякаш всяка твоя постъпка в тебе като ехо ще се отрази. А то е и наистина така. Така да желаеш, сякаш ти си самото желание. А то е и наистина така. Така да живееш, сякаш самият Бог има нужда ти да изживееш живота му. А то е и наистина така.

крилете му мои са

дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..