Отдавна не бях оставала насаме с текстовия файл на вятъра в главата си. Не се очудвам, че точно днес изпитах непреодолимото желание да го черпя едно кафе - прясно смяно е, ухае на ентусиазъм и безгрижие, а е и специален ден! От десет години не съм била в родния си град през юни. Бях забравила как смело, как уверено и дръзко летят лястовиците, как се радват на остовърхите си, лъскави крила; и прозрачното, светло, все още не покрито с туристи море, издишащо сол само за местните, за птиците, за лодките; и черешите, наподобяващи сладки, малки дупета, светещи от сладост и слънце; и онова изпълващо гърдите ми чувство за безкрай, за свобода, за омая, за влюбеност... Днес имам оранжеви нокти и бяла капела, прясно смляно кафе и екстра порция тен. Днес не търся. Днес просто си имам! Дано и ти се чувстваш като мен! Ако ли не, да те черпя море?!
за очарованието на противоречието и илюзиите на вътрешната полярност