Direkt zum Hauptbereich

Posts

Es werden Posts vom Mai, 2010 angezeigt.

Дали и ти

снимка: Цветан Радев Дали мислиш и ти като мене когато нагонът на времето в тебе върви?!? Не стъпва. Следите му дишат обаче, потънали ниско зад твойте очи - там дето зараждат се новите, гримирани в цветно петна, граничещи с вчера обмисляни, пепеляво-неясни неща и събуден - след миг раздвоение - става сладка във тебе солта, и топи се нагрята с прозрение, че е сходна пред теб мисълта, че съвпадат помислени думите като двойници с млади лица - покорили различни предели, осъзнали еднакви неща. Дали и ти като мен проумяваш, че проблемът е само един?!? Знам, че другият в теб надделява, обладава те, прави те мним; и разкъсват те вечни въпроси за тогава, за там, за сега... Покоряваш. Печелиш животи, но си сам с твойте много лица.

Топлина

Онази топлина, която нощем от кожата ти медено прозира във моя спомен грее ярка още и даже с времето не иска да изстива. Пропила ме е цялата отвътре. Обсебила, та даже покорила. Но спомен тя е. И като полъхне със лед до кости сякаш ме покрива. Студено ми е. Преповтарям спомени на ужким нощем – да ми става топло. Но точно като лампите неонови ще светят те, но няма да ме стоплят.

Имаго

Зори по мрак. Прашец по пеперудите гъсенични контракции възпява дъго-образно-гласно с тембър на крила. Не помнят те съня си от ноща. снимка: Радослав Вълков

Светоглед

Разговарят без думи - думи без разговор. Диалогът им е монологът й. Пролетта е иконата й. Молитвата й той завършва с вялост...Но във вялостта не се ли крие вятърът? Инертност ли е щурмът на реката? Жълтурчетата побеляват, остаряват. Вятърът разнася пепелта им. Наоколо летят глухарчета...и нов живот. Невидима обвързаност - без думи - диалог.

Kилометри кабел

На тебе исках да напиша, но той получи sms. Пред тебе можех да събличам бельото дето купих днес. За жалост той ми е на близо, а мойта сила има край. Сърцето ми за теб е мило, но той ще ме целува май. Дали съм влюбена, не зная. Любов ли е, когато знам, че мога всичко да призная пред тебе без да ме е срам?! Че срещите ни skype-по-гласови, смехът чрез smiley долетял - изпълват ме и като блясъци от мислите ми взимат дял. И карат ме да помечтая, макар да знам, че няма как да се погледнем и да няма километри кабел между нас.