Oгледалото на дните ми

три реда само вътре душата на птица разперила криле от думи за полет към пейзажите любов три реда само вън плашило нямо мълчи страхува се от птиците а как копнее да лети душата с думите е излетяла а думите изгубили душата си в мълчание разделят сродните души без думи

Днес утрото донесе снажна нежност - по-плътна от мъха на кадифето. Сънят се смеси с аромата на кафето – ефирно – със финеса на балет. Една реалност се събуди в друга, но без будилник, без камбанен смях. Една целувка нежна преди тях кръвта подпали без кибрита на кафето.