Ако мързелът ми не съществуваше, щеше да е нещо друго, което да презирам и ненавиждам в себе си. Ако мързелът ми не съществуваше, щеше да ми е неудобно в удобното ми легло и неуютно в уютните ми сънища. Ако мързелът ми не съществуваше, нямаше да има какво да дърпам за корена, какво да плевя и какво да затрупвам с боклука на мислите си.
Цветните картички от пътешествията си аз адресирам до него, до мързела. Изпращам му слънце и сърдечни поздрави, а после наум ампутирам краката му, изваждам очите му и откъсвам ушите му, та да не чуе отговорността как вика, не види красотата й и не вземе да се затича към нея. Добре си прекарваме заедно с него. Допълваме се един друг до човешка несъвършеност. Пасваме си, и в младоста, и в размера си. Лежиме заедно на морския бряг в леглото ми и се радваме на слънцето в спокойния ми единайсетчасов сън!
Цветните картички от пътешествията си аз адресирам до него, до мързела. Изпращам му слънце и сърдечни поздрави, а после наум ампутирам краката му, изваждам очите му и откъсвам ушите му, та да не чуе отговорността как вика, не види красотата й и не вземе да се затича към нея. Добре си прекарваме заедно с него. Допълваме се един друг до човешка несъвършеност. Пасваме си, и в младоста, и в размера си. Лежиме заедно на морския бряг в леглото ми и се радваме на слънцето в спокойния ми единайсетчасов сън!
Kommentare