Oгледалото на дните ми

"Всеки човек има определен хоризонт. Когато той се стеснява и става безкрайно малък, превръща се в точка. Тогава човек казва: - Това е моята гледна точка."

Високата руса жена с пискливия глас на паун, но без прекрасната му визия, ме стрелна с непрефинно Искаш ли? Отвърнах късо Не! и дълго не помръднах. Наоколо се секнаха в комфорта си. Изскърца стол. След него втори. 12 чаши за кафе излетяха от икейския овал, запърхаха за дълга глътка и кацнаха обратно с нещо като трясък. Гръм ли падна? Нищо чудно! Пак вали..

Всеки стих има мелодия. Всеки поет има своя ритъм. Всяка игра има стратегия, а късната доба - преносен смисъл. Всяка любов има кибритче и пали с него два близки стръка. Понякога огънят пламва, та пука, а друг път тлее и само пуши..

Търкалям кръглото око на мишка. Без молив мисля и не цапам. Изтривам без да съм дописала и да прелиствам лист не смятам. Реша ли, ще го смачкам без докосване в разходка с показалец по деня си. Сълзи се леят без отронване. Усмивки се усмихват на смеха си. Откъсвам бяла роза без да скърша живота й и връзката с’ Земята и без начало мога да завърша историите й под шала на мъглата. Споделям само с думите съня си. На тях приличам, вписана в листото. И да се върна мога при деня си търкаляйки на мишката окото..

Сърцето му се счупи като ваза, пълна с незабравките на Севда. Падна от перваза на вълненията му, удари се в прашния под на разума му и се разпръсна на кристални капки. Незабравките полетяха в унеса на красотата си като птици със зелени криле и кацнаха синеоки в отражението на кристалите. На пода, пред страхливите очи на ръзсъдъка, все още туптеше сърце..

стотици жени се радват, когато цъфтят липите, но нула, когато цъфтят косите..

Лепнат очите. Спи им се. Лятото гали леноста в душата. Поддава се тялото. Липсва му свиден. Просъница сплита косите на върбата с ръце от полски макове и ръжен. Реалност язди призраци под миглите на тихата трева. Виси небето в безразличие пред двойственото не- на битието..

Три жаби седнали край гьола на припек и на конушмак да търсят истината гола за себе си на този свят. Заквакали една през друга, отворили едни усти и всяка иска без заслуга поне една да пререди. Да може първа от чувала добри лъжи да подбере. Една измислена похвала за себе си да избере. И реномето си да вдигне, сред трите да се открои. Дано успее да подтисне приятелките си добри. Но само в приказките има вълшебни пръчки, чудеса. Край гьола жаби все ще има. Принцеси няма да съзра.