се чувствам прекрасно! Разкъса на дните прогнилата мантия. Телата им сиви със мляко изми и хиляди скрити небесни проклятия от тътнещи бури в лъчи прероди. До локвата мътна поникна кокиче. И облакът черен от срам просветля. Небето погледна с очи на момиче. Вълшебство се случи. Дойде пролетта.
за очарованието на противоречието и илюзиите на вътрешната полярност