Oгледалото на дните ми

Когато премислям обвивката, потъвам ненужно в самсара. Изгубва стремежът ми битката. Раджасик духът ми изгаря. Порастват надолу наклоните. Душата ми свива крилете си. Съмнение стъпва с нозете си от мислите чак до сърцето ми. Отваря се в пълното празно пространство за няколко демона, сред топлото вмъква се хладно усещане с цвят на дилема. В контура оставам загледана повърхностна, тук, до обвивката. Във собствени мрежи замрежена се дави суетна усмивката. Променливост блика от гуните по пътя от тук до безкрая. Издишвам доволна че зная - сред ада простира се раят.

Зад прозореца априлският дъжд мие цъфналите фалоси на кестена.

Сред топлото дихание на кладите звездите се облякоха във жълто. Под дрехите загатващи насладите двусмислено желание нахълта. Разкъса ги. Небрежно пусна бримка по чорапите. Събудиха се чувствата – крилатите и луда лудост лудна сред стихиите. Сто кратки хайку облаците креснаха. Разпалиха се тлеещи оргиите и звучни звуците им тишината стреснаха.

Тя четеше много книги, предимно романи. Не пропускаше ежедневната среща с пресата, сутрешното кафе и цигарата към него. Следеше събитията, беше информирана, начетена и интелигентна, но в никакъв случай мъдра и осъзната. Не можеше да владее нервите си и да прикрива злобата, която се ширеше в иначе ведрия й характер. Малко беше нужно, за да излезе влака на баланса й от релсите и да се понесе към дерето на истерията и невъздържаността й - там, където думите и делата ставаха необмислени, неразумни и деградивни. В такива дни близостта до нея беше цяло мъчение. Тя се превръщаше в енергиен вампир и зъмърсяваше въздуха в стаята с тежките си, чести въздишки, с блъскането по масата, с истеричното си мятане в стола, с повишения си, креслив тон. Излизаше навън, за да се успокои с поредната цигара, но се връщаше само след миг още по-навъсена и неосъзната за действителността. Не можеше да се погледне отстрани. Не се и опитваше. Харесваше й да играе ролята на жертвата - измъчена, злощастна, изтерзан...

Бърбори в мене подсъзнание, съветва ме чрез интуиция. Емоциите са реакции на тялото ми спрямо мислите.

Няма кадър за туй дето виждат очите, няма мяра за туй де изпълва гърдите щом е утро в душата на времето и пространството без измерения в сетивата на лъч се разтвори. Ням мигът в светлината говори: - Имаш всичко, което е нужно, от сигурност сме днес несигурни. Обърни се навътре и питай. Яснотата е там, събуди се!

Скритa в скрина на съкрална чакра блести сантиментална интуиция. Ценителят ще иска да я има, но този път завинаги..

На първа дата втора тройка месеци понечих да излъжа себе си с харесва ми - макар да не харесвам - алюзията на високи токове, окаляни от послесловия. Сполай ти опит, но не мога! Защо ми е да лъжа себе си? Лъжата е от греховете, загатването от мъжете, а честността ще е от мен, макар да е особен ден.