Прозорец

Нетърпеливо - точно като пролет -
поемам дъх дълбоко зад клепачите.
Стремглаво - точно като вятър -
лудувам в себе си зад сетивата

и търся да намеря що го няма.

Създавам, за да имам за разруха.
Търпя от вяра по една сполука.
Издишвам, за да се върна тука -

незнаеща, а всъщност убедена;
невиждаща, фактически прозряла -
от въздух в мене чак се задимява

премислям ли омонимността в седмиицата,
която след монотонността в петицата
в ненужно кратка двойка просветлява;

посвети, но в неделя потъмнява -

подложена на повторение
изгубва свойто ведро настоение
и въздухът до вакуум се сгъстява.
Тогава мантра дао в мен запява.

И започва всичко отначало -
дуалистично, черно-бяло..

И аз - нетърпелива като пролет,
отварям в себе си прозорец
за вятъра ми -
да лудува
и да се учи как се съществува.

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..

– Симпатия ли е това намигане или нещо влязло е в окото ти? Любов ли е това стремление или е само огън над бедрото ти? – В мен има огън..., но сърдечен..., а този над бедрата е последствие. Душата ми те люби, но ръцете ми на нея ще останат честни! – Не мисля, че разбирам правилата ти?! – Обичам те, прекрасна... платонично ! – Какво? Обичаш мене със душата си, а нея я обичаш и първично!? Ала не е ли изневярата в душата по страшна от физическа такава? – Навярно...Може би...Ти сигурно си права... – За мен е тъй..., но ще приема без-плът-ното лице на любовта ти, защото неконсумирана не значи , че е любов несподелена!

Мушкато

Утро е, а е тъмно. Вдигнах жълтите завеси и в стаята ми влезе облак. Милиарди кондензирани капчици в тренди сиво контрастират с цикламеното на младото мушкато на перваза на прозореца - наперено и кипро като за жълта преса с лъскави корици. Клюките около пъстрата му личност бих започнала така: Мушкатото е многогодишно растение, добре познатото на широката публика (дори и на тази с по-широчките рамене, такова де, вратове), което достига на височина 60-70 см. Ако климатичните условия на даден регион успеят да задоволят южния темперамент и подчертаните стебло- и листо-угодничеството на растението към водата и слънцето, то тогава, с напредване на възрастта, мушкатото може да се охрани до малко, кичесто дърво с пищни цветове и ярки краски. По-интересен обаче е фактът около името на цветето. Където и да го мушнеш, то лесно се захваща, та от там и Мушкато, т.е непретенциозно, лесно приспособимо растение с добри възможности за високо израстване. Нещо като синоним на българин емигрант. Или?!?

Oгледалото на дните ми

Dieses Blog durchsuchen