река

Броя.
Едно, две, три..
Качества броя.
Наум.
В ума – река.

Разглеждам духа си
с далновидните очи
на пареща коприва
– очи тревисти, мокри
от крайпътната река.

Затварям ги.
Броя наум.
Едно, две, три..

Неизброими в мен
въпроси, страхове.
Неизброими
вяри и надежди,
любовите – неизброими.

Неизбродима е душата без духа.
Неизбродимо миналото е без спомени
и бъдещето без мечти.

В сега
човеци бродят
вън
чрез сетивата,
а вътре -
вътре е река.

Броя.

Край речен път расте коприва.
Духът брои
дорде върви
нагоре
към душата.

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..

– Симпатия ли е това намигане или нещо влязло е в окото ти? Любов ли е това стремление или е само огън над бедрото ти? – В мен има огън..., но сърдечен..., а този над бедрата е последствие. Душата ми те люби, но ръцете ми на нея ще останат честни! – Не мисля, че разбирам правилата ти?! – Обичам те, прекрасна... платонично ! – Какво? Обичаш мене със душата си, а нея я обичаш и първично!? Ала не е ли изневярата в душата по страшна от физическа такава? – Навярно...Може би...Ти сигурно си права... – За мен е тъй..., но ще приема без-плът-ното лице на любовта ти, защото неконсумирана не значи , че е любов несподелена!

Мушкато

Утро е, а е тъмно. Вдигнах жълтите завеси и в стаята ми влезе облак. Милиарди кондензирани капчици в тренди сиво контрастират с цикламеното на младото мушкато на перваза на прозореца - наперено и кипро като за жълта преса с лъскави корици. Клюките около пъстрата му личност бих започнала така: Мушкатото е многогодишно растение, добре познатото на широката публика (дори и на тази с по-широчките рамене, такова де, вратове), което достига на височина 60-70 см. Ако климатичните условия на даден регион успеят да задоволят южния темперамент и подчертаните стебло- и листо-угодничеството на растението към водата и слънцето, то тогава, с напредване на възрастта, мушкатото може да се охрани до малко, кичесто дърво с пищни цветове и ярки краски. По-интересен обаче е фактът около името на цветето. Където и да го мушнеш, то лесно се захваща, та от там и Мушкато, т.е непретенциозно, лесно приспособимо растение с добри възможности за високо израстване. Нещо като синоним на българин емигрант. Или?!?

Oгледалото на дните ми

Dieses Blog durchsuchen

река

Labels

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

Мушкато