Малкият храст зад голия кестен навън цъфна по никое време. Краят на ноември е, а той се окичил в нежно розово. И листенцата му зелени. Живее му се. Не му се спи. Не иска да е есен. Не иска да е зима. Създаден е за пролет. Като мен.
дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..
Kommentare