Есента дойде и ме повлече към лабиринтите на безцветните си въпросителни, затворили в спомени сенките на последната лятна омая. Мъгла потече във вените на късните гларуси. Те потръпнаха, разпериха криле и ме прободоха със замръзналите си дъбови клюнове. Замириса на старо, прогнило дърво, на мокра шума и на още нещо. Беше като парфюм от дъжд, дисперсно смесил се с вятъра. Шумолеше по мъгливите тротоари на въздуха и разресваше със смокинов гребен дългите коси от настроения – пречупени и изтощени от блудното слънце, почервенели от срам като листата навън..
Есента дойде и ме повлече към лабиринтите на цветните си удивителни – там където пищни кестени падаха върху оределия календар на годината и изпъкваха върху интуицията ми със своеобразието на скрития зад бодлите си смисъл. Познаваха се без да се познават..
Есента дойде и ме повлече към лабиринтите на зимното си многоточие – там където бяло очакване къташе уют в запалената свещ на въображаемата моя декемвристика..
Есента дойде и ме съблече до прозрачност, до лекомислие; съблече ме до пролет..
Kommentare