Бижу. В прогизналия делник мистичност се забримчва по чорапите - тюркизени до непрозрачност. Вълни и пясък в пръстен на ръката ми. Морето дяволува до небе - контрастно контрастиращо със сивото, със сивото на немско небе.
Срещуположно слънчев в автобуса, разтваря на бедрата си тефтер. Безсрамно ме разглежда и разлиства, след спирка-две ме е превзел.
Брадата му тридневна надминава. Очите му - очи от тюркоаз. Устата му - устата проговаря, захласвам се неволно аз. Разказва ми легенди за кристалите - произходи, предания, съдби:
- „Тюркоазът пази от Лукавия и мир в душата може да дари!“
Но вмъкна той и любовта - разбира се - не може митос без любов и ако тя е споделена - е тюркоазена любов.
- „Защото костите на хора, познали истинската страст, превръщали се под земята във безценен тюркоаз!”
Немеех. Той ми се усмихна. Навън отново заваля. Бижу. Окото му ми смигна - контрастно контрастиращо с дъжда...
Срещуположно слънчев в автобуса, разтваря на бедрата си тефтер. Безсрамно ме разглежда и разлиства, след спирка-две ме е превзел.
Брадата му тридневна надминава. Очите му - очи от тюркоаз. Устата му - устата проговаря, захласвам се неволно аз. Разказва ми легенди за кристалите - произходи, предания, съдби:
- „Тюркоазът пази от Лукавия и мир в душата може да дари!“
Но вмъкна той и любовта - разбира се - не може митос без любов и ако тя е споделена - е тюркоазена любов.
- „Защото костите на хора, познали истинската страст, превръщали се под земята във безценен тюркоаз!”
Немеех. Той ми се усмихна. Навън отново заваля. Бижу. Окото му ми смигна - контрастно контрастиращо с дъжда...
Kommentare