– Нощем тя спи на възглавницата ми. Отляво. Над главата ми. Избра си това място още първата нощ. Дойде сама, не съм я насилвала и вече трета седмица заспива все така, до мен, над мен, до главата ми. Позволява ми да я галя и мърка дълго. Държа я за лапичките. Не се дърпа. Спокойна е. Често ме близва по клепачите, сякаш ме приканва да затворя очи и остава втренчена в мен докато не го направя. После заспива и тя. Отляво. До мен. Над главата ми.
– Е значи всичко е наред с главата ти! – констатира Павлина в телефонната слушалка – Котките си избират най-спокойното място за сън.
– Или точно обратното! – побързах да отговоря аз – Може би ляга там, за да излекува главата ми от натрапчивите мисли. Нали казват, че котките лекуват душата и тялото! И струва ми се, наистина е така!
Kommentare