Потъвам.
Ръката ми подпира мисълта под брадичката.
Гладко е като облизване.
Скрито като поглед зад кулисите на недопустимото.
Ябълките в очите ми озряват от въртене по наклона на отсрещното, брадясало великолепие.
Въздухът прозира до невидимост зад дизайнерската марка на стъклата.
Предлагат знания, но никой не внимава.
Петък е, но не всичко, което може, му е позволено.
Детето би било красиво.
Ръката ми подпира мисълта под брадичката.
Гладко е като облизване.
Скрито като поглед зад кулисите на недопустимото.
Ябълките в очите ми озряват от въртене по наклона на отсрещното, брадясало великолепие.
Въздухът прозира до невидимост зад дизайнерската марка на стъклата.
Предлагат знания, но никой не внимава.
Петък е, но не всичко, което може, му е позволено.
Детето би било красиво.
Kommentare