До днес

До днес съм нещата редила
с достойнство и с его, и сила.
Но никой не знае за мене -
призвание расло без семе,
поело уж грешна посока...

От своята собствена сопа
стремежът се плаши разголен.
Не знае дали е способен
на нула да върне стрелката.
Умува ненужно главата.
Сърцето му шепне: - Не сприрай,
стегни се, стремеж, не унивай,
че вяра се ражда чрез тебе!
И времето спира да дреме -
облича си рокля от мигове,
лакира си ноктите в лилаво
и вярно на тебе остава.
Повярвай във своята вяра!
И имай, стремежо търпение.
Ще дойде онуй провидение,
което без думи разкрива
на случките древната сила:
Животът сега се играе!
Моментът за после нехае!
Повярваш ли в туй настояще
секундите стават изящни
и няма я твоята сопа,
а вярната, права посока!

До днес съм нещата редила
с достойнство и с его, и сила.
Добре, че не знаят за мене!
Че моето днескашно семе
покълва за нова посока -
моментна, желана, дълбока...

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..

– Симпатия ли е това намигане или нещо влязло е в окото ти? Любов ли е това стремление или е само огън над бедрото ти? – В мен има огън..., но сърдечен..., а този над бедрата е последствие. Душата ми те люби, но ръцете ми на нея ще останат честни! – Не мисля, че разбирам правилата ти?! – Обичам те, прекрасна... платонично ! – Какво? Обичаш мене със душата си, а нея я обичаш и първично!? Ала не е ли изневярата в душата по страшна от физическа такава? – Навярно...Може би...Ти сигурно си права... – За мен е тъй..., но ще приема без-плът-ното лице на любовта ти, защото неконсумирана не значи , че е любов несподелена!

Мушкато

Утро е, а е тъмно. Вдигнах жълтите завеси и в стаята ми влезе облак. Милиарди кондензирани капчици в тренди сиво контрастират с цикламеното на младото мушкато на перваза на прозореца - наперено и кипро като за жълта преса с лъскави корици. Клюките около пъстрата му личност бих започнала така: Мушкатото е многогодишно растение, добре познатото на широката публика (дори и на тази с по-широчките рамене, такова де, вратове), което достига на височина 60-70 см. Ако климатичните условия на даден регион успеят да задоволят южния темперамент и подчертаните стебло- и листо-угодничеството на растението към водата и слънцето, то тогава, с напредване на възрастта, мушкатото може да се охрани до малко, кичесто дърво с пищни цветове и ярки краски. По-интересен обаче е фактът около името на цветето. Където и да го мушнеш, то лесно се захваща, та от там и Мушкато, т.е непретенциозно, лесно приспособимо растение с добри възможности за високо израстване. Нещо като синоним на българин емигрант. Или?!?

Oгледалото на дните ми

Dieses Blog durchsuchen

До днес

Labels

Kommentare

Beliebte Posts aus diesem Blog

Мушкато