Тя четеше много книги, предимно романи. Не пропускаше ежедневната среща с пресата, сутрешното кафе и цигарата към него. Следеше събитията, беше информирана, начетена и интелигентна, но в никакъв случай мъдра и осъзната. Не можеше да владее нервите си и да прикрива злобата, която се ширеше в иначе ведрия й характер. Малко беше нужно, за да излезе влака на баланса й от релсите и да се понесе към дерето на истерията и невъздържаността й - там, където думите и делата ставаха необмислени, неразумни и деградивни. В такива дни близостта до нея беше цяло мъчение. Тя се превръщаше в енергиен вампир и зъмърсяваше въздуха в стаята с тежките си, чести въздишки, с блъскането по масата, с истеричното си мятане в стола, с повишения си, креслив тон. Излизаше навън, за да се успокои с поредната цигара, но се връщаше само след миг още по-навъсена и неосъзната за действителността. Не можеше да се погледне отстрани. Не се и опитваше. Харесваше й да играе ролята на жертвата - измъчена, злощастна, изтерзана. Съветите ми не й помагаха. Не искаше да ги чуе, да проникне в думите ми и да се успокои.
В стаята ставаше все по-тясно от напрежение. Въздухът свършваше. Ставах и отврях прозореца, за да влезе кислород, но само след няколко нервни удара по клавиатурата и две-три тежки въздишки, тялото ми се свиваше и усещах как лошата й енергия ме обгръща, пропива ме и ми става тягостно. И тогава пуснах музика - мека музика, нежна музика, музика за медитация...
И се случи чудо! Въздишките престанаха. Стаята се изпълни със светлина, а работният ден с мир и спокойствие.
В стаята ставаше все по-тясно от напрежение. Въздухът свършваше. Ставах и отврях прозореца, за да влезе кислород, но само след няколко нервни удара по клавиатурата и две-три тежки въздишки, тялото ми се свиваше и усещах как лошата й енергия ме обгръща, пропива ме и ми става тягостно. И тогава пуснах музика - мека музика, нежна музика, музика за медитация...
И се случи чудо! Въздишките престанаха. Стаята се изпълни със светлина, а работният ден с мир и спокойствие.
Kommentare