Какво е туй нещо бъдещето? Нито можеш да го пипинеш, нито да го видиш. И да го помиришеш не можеш. Уж го няма, уж не съществува в настоящето, а кадри от филма му се сменят пред очите на представите ми и се случват случки, разиграват се ситуации – коя от коя по-измислени, но вероятни, чак реални.
Алтернативи. Възможности. Пътища. Уж прави и с добра видимост, а аз несигурна поглеждам в страничните огледала на реалността си и виждам завои, движение, други посоки. Набивам спирачки, за да се върна в единственото си „тук и сега”, но планове, надежди и видения завъртат волана на съзнанието ми и аз губя контрол. Не управлявам вече мислите си, а се возя до тях - без предпазен колан, и гледам през прозореца на мечтите си как посоките се сливат в кръгово движение. Знаци има, но неконкретни. Тълкувам ги. Унесям се...Някаква скрита интуиция набива спирачките вместо мен. Прекалено късно е. Страхът лежи прегазен до поляната на дните ми. Цветята на настоящието покриват трупа му и аз, омаяна от осъзнатост, откривам бъдещето в чашата кафе, което след малко ще дъхти на бюрото ми!
Алтернативи. Възможности. Пътища. Уж прави и с добра видимост, а аз несигурна поглеждам в страничните огледала на реалността си и виждам завои, движение, други посоки. Набивам спирачки, за да се върна в единственото си „тук и сега”, но планове, надежди и видения завъртат волана на съзнанието ми и аз губя контрол. Не управлявам вече мислите си, а се возя до тях - без предпазен колан, и гледам през прозореца на мечтите си как посоките се сливат в кръгово движение. Знаци има, но неконкретни. Тълкувам ги. Унесям се...Някаква скрита интуиция набива спирачките вместо мен. Прекалено късно е. Страхът лежи прегазен до поляната на дните ми. Цветята на настоящието покриват трупа му и аз, омаяна от осъзнатост, откривам бъдещето в чашата кафе, което след малко ще дъхти на бюрото ми!
Kommentare