Direkt zum Hauptbereich

на кафе

разбърквам кафето на своите мисли
утайка пророчица в него тежи
отпивам на глътки
побиват ме тръпки
добавям му захар, но пак ми горчи
поглеждам страхливо и чакам да видя
кой пише романа на моите дни
гадая безмълвно
отгатвам непълно
съдбовна гатанка умa ми мори
лъщящи фантазии сипят брокати
скицират ми фигури, цифри, черти
разбърква се пъзел
затяга се възел
въпросът на пумпала в мен се върти
ох, свят ми се вие от таз въртележка
умa си объркан в черупка обвих
привидно спокойна
безкрайно доволна
изсипах кафето и чай си сварих
Labels:

Kommentare

RedMind hat gesagt…
Haresva mi. Mnogo!
1. Dezember 2008 um 02:04
Anonym hat gesagt…
Ганда, това си заслужава feedback-a ... бравос!
13. Juni 2010 um 06:11
Kommentar veröffentlichen

Beliebte Posts aus diesem Blog

дванайсет дена като вятър неотронил ни едно листо пребивава на брега на сетивата безмълвието на едно писмо разпален залез в дясно от морето потъва а изплува светлина от нещо като мисъл, но което наричат древните душа предишна опитност и разум я спират да се изрази - отвътре със сърце говори навън със разума мълчи..
Kommentar veröffentlichen
Mehr anzeigen
– Симпатия ли е това намигане или нещо влязло е в окото ти? Любов ли е това стремление или е само огън над бедрото ти? – В мен има огън..., но сърдечен..., а този над бедрата е последствие. Душата ми те люби, но ръцете ми на нея ще останат честни! – Не мисля, че разбирам правилата ти?! – Обичам те, прекрасна... платонично ! – Какво? Обичаш мене със душата си, а нея я обичаш и първично!? Ала не е ли изневярата в душата по страшна от физическа такава? – Навярно...Може би...Ти сигурно си права... – За мен е тъй..., но ще приема без-плът-ното лице на любовта ти, защото неконсумирана не значи , че е любов несподелена!
Kommentar veröffentlichen
Mehr anzeigen

Мушкато

Утро е, а е тъмно. Вдигнах жълтите завеси и в стаята ми влезе облак. Милиарди кондензирани капчици в тренди сиво контрастират с цикламеното на младото мушкато на перваза на прозореца - наперено и кипро като за жълта преса с лъскави корици. Клюките около пъстрата му личност бих започнала така: Мушкатото е многогодишно растение, добре познатото на широката публика (дори и на тази с по-широчките рамене, такова де, вратове), което достига на височина 60-70 см. Ако климатичните условия на даден регион успеят да задоволят южния темперамент и подчертаните стебло- и листо-угодничеството на растението към водата и слънцето, то тогава, с напредване на възрастта, мушкатото може да се охрани до малко, кичесто дърво с пищни цветове и ярки краски. По-интересен обаче е фактът около името на цветето. Където и да го мушнеш, то лесно се захваща, та от там и Мушкато, т.е непретенциозно, лесно приспособимо растение с добри възможности за високо израстване. Нещо като синоним на българин емигрант. Или?!?
1 Kommentar
Mehr anzeigen