Чета, чета и пак чета...това-онова и другото и третото. Чета книги, чета какво ли не из интернет - и блогове, и думи на приятели, рамкирани в прозорчето на някой чат. И в уикипедия обичам да чета. Чета поезия, чета романи. Чета за йога и за медитация. Чета рекламни брошури, менюта в ресторанти и надписи по тениски. Не чета вестници, защото пръстите ми мразят допира до весникарската хартията. Чета женски списания, които имам навика да задигам от чакалните на лекарските кабинети. Чета на глас. Чета на ум. Чета себе си и не мога да спра да се чудя, всичкото това четене обогатява ли ме или ме провокира с още повече въпроси, на които се опитвам да намеря отговор...четейки...?
Пишат хората, философстват над живота и реалността. Дават съвети и търсят съвети. Вярват или опровергават, за да осъзнаят някой ден, че теориите са много и противоречиви, а лутането сред редове и думи безкрайно. И все остава нещо недочетено, нещо недомислено и нещо недоизказано...
Чета, чета и пак чета...това-онова и другото и третото. Чета, за да намеря себе си и после пак да се изгубя...четейки...
Kommentare